Житна ръжда

Житната ръжда е паразитна гъба с твърде сложен цикъл на развитие, презвреме, на който тя сменя два гостоприемника, образува два типа плоднитела и произвежда пет типа спори.
Житната ръжда започва живота си рано напролет по киселия трън, който епървият й гостоприемник. Ще я откриете по малките, с диаметър до 5 мм,червени петна (в средата те са с меденожълти до медночервенибрадавички) по горната страна на младите му листа, както и пооранжевите възглавничковидни образувания по долната. Само с микроскоп,и то на напречен срез от лист през участъците с петната, може да сеустанови обаче, че мицелът на паразитната гъба (той е многоклетъчен,силно разклонен и се развива между клетките на листата) е образувалблизо до горната повърхност на листата луковицоподобни плодни тела,наречени пикнидии, а под тях — близо до долната им повърхност —чашковидни плодни тела, наречени ецидии. В пикнидиите гъбата произвеждапикноспори, които играят роля при половото й размножаване. В ецидиитесе образуват ецидиоспори, с които тя заразява пшеницата, ръжта, овеса иголям брой видове диворастящи житни треви, които са вторият йгостоприемник.
Житната ръжда ще намерите по пшеницата (също по ръжта и овеса) презвремето, когато тя започне да изкласява. Ще откриете гъбата поръждивокафявите продълговати точици и линийки, дълги от няколкомилиметра до няколко сантиметра, които се появяват по стъблата ивлагалищата на листата им (затова житната ръжда е известна още католинейна, или стъблова ръжда), след като мицелът на гъбата се е настанилв техните тъкани. Те наподобяват ръждата, която избива по железнитепредмети, и затова както самата гъба, така и болестта, която тяпричинява, са наречени ръжда. Но отново само с микроскоп може да севиди (като се направят срези от заразени части на житни растения иликато се настърже малко „прах" от ръждивите петна) , че тези ръждивипетна са купчинки от спори — дребни елипсовидни или яйцевидни докрушовидни едноклетъчни телца с жълтокафява обвивка, цялата покрита скъси шип-чета. Това са уредоспорите на гъбата (наричат ги и летниспори) — третият тип спори след пикноспорите и ецидиоспорите, коитожитната ръжда произвежда. С тях тя се разпространява по ощенезаразените житни растения.
Вегетативното тяло на самата гъба обаче няма да видите. Тя се заселва втъканите под епидермиса на стъблото и на листните влагалища имногоклетъчният й мицел пълзи и се разклонява между клетките им. Всамите клетки той пуска смукала (хаустории) , с които изсмуква от тяхнеобходимите за растежа и развитието му хранителни вещества. Вследствиена това клетките на гостоприемника загиват.
Ако обходите пшеничните блокове непосредствено преди жътвата и огледатестъблата и листните влагалища на зрялата пшеница, вместо подобните наръжда ръждивокафяви линийки ще видите вече черни чертички, сякаш някойнебрежно е драскал по тях с въглен. Настържете ли прах от тези „саждивичертички", с помощта на микроскопа ще видите, че те се състоят от малкикестенявокафяви бухалковидни двуклетъчни телца с къси безцветни дръжки.Образува ги все същата житна ръжда в края на своя жизнен цикъл, предида загине. Наричат се телейтоспори, или зимни спори, защото с тяхпаразитната гъба прекарва зимата. Това е четвъртият тип спори, които тяобразува.
След като телейтоспорите прекарат зимата по следжътвените остатъци отпшеничните растения, напролет се пробуждат и започват да прорастват. Отдвете им клетки израства по един къс промицел, начленен на 4 части,всяка от които образува по една базидиоспора, или споридия — петия типспори, които житната ръжда произвежда през жизнения си цикъл. Тезибазидиоспори могат да покълнат обаче само ако попаднат върху младителиста на киселия трън. По тях те развиват заразяващи хифи, коитопробиват кутикулата им и навлизат в тъканите под епидермиса. Наскорослед като базидиоспорите се настанят в тях и се охранят, по горнатастрана на листата се появяват червените петна с пикнидиите, а подолната — оранжевите възглавничковидни образувания с ецидиите.
Хилядолетия наред земеделските стопани били съвсем безпомощни срещунабезите на житната ръжда. Пред очите им тя съсипвала житните посеви,безнаказано изяждала част от плодовете на техния труд. Сега обачеблагодарение главно на новите сортове пшеница, които създадоха ипродължават да създават нашите селекционери, набезите на тази ръжда саограничени. Затова все по-рядко по пшеничните растения могат да севидят ръждивокафявите и черните линийки.