Химия

Американски учени се доближават до момента, в който ще съумеят да създадат съвсем ново възобновяемо гориво
Учените са с една стъпка по-близо до създаването на възобновяемо гориво, близко до петрола, в чийто състав са включени някои бактерии, въглеродният диоксид и слънчевата светлина.

С подземните натрупвания на кварц по света могат да се обяснят земетресенията, формирането на планините и континенталната тектоника, според резултатите от изследване на американски и британски специалисти.
Това откритие може да подпомогне предсказването на земетресенията и да отговори на въпросите, свързани с формирането и местонахождението на земетръсните разломи, планините, долините и равнините.

ScienceDaily
Превел: Тихомир Георгиев

Изследователи от Вашингтонския Университет (UW) и Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил (UNC) са направили важна стъпка за превръщането на метана от газ в течност, като това го прави по-използваем като гориво и източник за производство на други химични вещества.

Въведение.

Уилард Ф. Либи (1908 - 1980) е американски химик от екипа, създал атомната бомба . Другият му известен принос е радиовъглеродният метод за установяване на възрастта на археологичните останки. Въглерод 14 съществува в живите тъкани в определено съотношение и се губи с постоянна скорост. Докато организмът е жив, неговото съдържание се поддържа благодарение на метаболизма. След смъртта започва намаляване на количеството му.

Дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) е открита през 1929 г. от Фебъс Арън Теодор Левен (1869 -1940), руски учен, работещ в Америка. Уникалната двойна спирална структура на молекулите на ДНК е описана през 1953 г. в Англия като резултат на обединените усилия на два екипа от изследователи.

Полоният, първият открит радиоактивен елемент, е наречен от своята откривателка Мария Кюри (1867 - 1934) на името на нейната родина Полша. Мария Кюри и съпругът й Пиер (1859 - 1906) са извлекли полония от минерала уранит в Париж през 1898 г.
По-късно през същата година Мария Кюри открива по-радиоактивния елемент, радия.

В „Мемоари" („Memoirs") на Академията на науките на Санкт Петербург от 1810 г. известният историк на науката Юлиус Клапрот (1783 - 1835) превежда „Признанията на мирния дракон" на Мао Хуа - книга, донесена наскоро от Китай от френски пътешественик. В тази книга, датираща от 756 г. след Хр. (от времето на династията Тан), Хуа нарича кислорода „чи йин" и обяснява, че макар той да не се среща никъде в чиста форма, се намира във въздуха.

Кавендиш е изследвал и обикновения въздух, за да определи състава на атмосферата. Карл Шееле (1742 - 1786), един от откривателите на кислорода и азота, вече е определил, че въздухът е смес от двата елемента. Кавендиш е установил, че пропорцията е 20,83 % кислород и 79,17 % азот, като всичко друго се смята за примеси.

Водородът е открит през 1766 г. от състоятелния класически учен Хенри Кавендиш (1731 - 1810) в неговата частна лаборатория в Лондон. Той го кръстил „избухлив въздух" заради това, което се случва, когато към него се поднесе огън. През 1781 г. Кавендиш открил, че може изкуствено да създаде вода, когато взриви заедно водород и обикновен въздух.

Страници

Абонирай се за Химия